Първа част: Смърт!
Невероятно е колко безмерни са нашите възможности за непрестанно самоунижение и абсолютно оскотяване. През последните две години се нагледахме на какво ли не: непознат вирус, който вилнее само в определени часове; неизвестна, но задължителна за приемане субстанция, която вАжи само определен брой месеци; репресии и геноцид, нескопосано прикрити зад маската на загрижеността и хуманизма; хищни пенсионерски схватки за рула „Милде”; всеобща тв-психоза, която изтрепа и малкото останал акъл, който имаше средностатистическия землянин и, разбира се – озлобление, фанатизъм и разделение: най-верните спътници на двадесет и първи век.
Абе, хляб и зрелища да има – другото е бял кахър!
Актуално сега е да мразим всичко руско. Все нещо трябва да мразим, разбира се, как иначе ще сме пълноправни човешки същества. Така че: долу руската салата! Не на борша! Смърт за сельодката!
На руските спортисти им е забранено да се състезават. Чайковски е премахнат от концертите. Издателствата спират да печатат Достоевски!
Ей, свещена глупост!
Съвременните SS-овци дори позволиха призивите към смърт и насилие по адрес на руските граждани и възхвала на „Азов”.
Момент, момент. Чакайте сега.
Да кажеш на Киро, че е прост е „нарушение на правилата на общността”. Да питаш защо няма филм с бял Мартин Лутър Кинг или бяла Арета Франклин, когато има с чернокожа Ан Болейн и чернокож Ахил (…) е „проява на расизъм и нетолерантност”. Но да желаеш открито и публично смъртта и убийството на някого – няма проблем!
„Фейсбук” официално разреши безчовечността. И ние, неизкоренили изначалната си жажда за кръв и жестокост, унаследена след стотиците войни и изтребления, през които е преминал нашият вид, безропотно приветствахме поредната порция от „новото нормално”: нормално е да желаем смъртта на друго човешко същество. Даже е желателно. Ако не мразиш руснаците, Путин, Альоша и паметника на Съветската армия – ти си предател и идиот! Ще процъфтят само тези, които мразят, мразят, мразят! (тук някой да се сети за „Двеминутката” на Оруел?)
Втора част: Кауфландската епопея
Има една звучна българска мъдрост: „Не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава.”
Глупости!
Кого сега да мразим повече: ресторантьора от Банско, който предлага таратор за 26 лв. или ВИП-маймуната, която ще си го купи? Кой от двамата е всъщност олицетворението на идиотщината и абсурда? Не е този, който предлага. А този, който лапва кукичката. И 40 лв. да го направят тоя таратор – пак ще се купува!
Та, спекулантите с горивата и олиото ли са сега най-омразни или виновници за цялата гротеска от последните дни са само и единствено уставните тв-поклонници, които за пореден път низвергнаха едната си останала мозъчна клетка и хукнаха да се презапасяват за така чакания Апокалипсис, който вече две години упорито не ще и не ще да дойде, значи!
Защо е 6 лв. това олио, защо 7? Направете го 10! 15! Пак ще се извиват опашки, пак ще има блъсканици, боеве и насилие!
Защото сме гладни! За жестокост, безчовечност и омраза.
Мирът ни обърква, дотяга. Да живееш в свят без проблеми и хаос е някак неестествено. Трябва все за нещо да сме разделени, все за нещо да се караме – само така можем да живеем пълноценно.
Трета част: Свещено лицемерие!
Другото голямо разединение сред регулярните „Фейсбук” консуматори: защо за украинците събирате помощи, пари и апартаменти, а за българските деца – капачки и стотинки?
Колко е интересно само – разделя ни дори филантропията; дори добротата ни кара да се мразим.
Разбира се, че е лицемерно. Къде са центровете за събиране на хранителни продукти за пенсионерите, които с позорната пенсия от 200 лв. не могат да си платят сметките за ток, камо ли да си купят храна? Къде са дарителските пунктове за хилядите деца, които умират и ще продължават да умират, защото родителите им не могат да си позволят тяхното лечение? А, и къде са знаменцата на Сирия и Афганистан? Къде са протестите пред посолството на САЩ? Къде е бликащата от новинарските рубрики българска емпатия, когато го няма Юксел, който да ни казва на кого да съчувстваме?
Да бягаш от войната е страшно. Но по-малко страшно ли е да бягаш от бедността, глада, студа и самотата, които вече 30 години ежедневно взимат своите жертви?
Желанието за помощ на украинските бежанци е разбираемо. И благородно. Но колко само е страшно това, че сме готови да подадем ръка на някого само когато от БТВ и НОВА ни побутнат. Колко непонятно е как за умиращите от студ наши баби и дядовци само съчувствено поклащаме глава и след два дни вече сме забравили за тях, а за другите сме готови на всичко, само и само да станем част от тв-кампанията.
Събирайте капачки, подарявайте апартаменти – все едно е. Важното е да има разделение и омраза. Важното е да се гледа телевизия!
Четвърта част: „Хора, к’во не ви е наред?”
Един мой някогашен учител обичаше да казва така – „Хора, к’во не ви е наред?”
А, де!
Какво се случи наистина?
Предвоенните пацифисти за отрицателно време станаха най-кръвожадните мизантропи и „фоби”.
Милосърдните доброволци осъдиха войната чак когато тя дойде пред вратата ни. Преди това изтреблението на невинни не беше кой знае колко тревожно събитие.
Осакатяването на културата и поругаването с паметта се превърнаха не само в необходими за новата нормалност притурки, но и в поводи за гордост и самохвалство.
„Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…”
Така пише Петко Славейков през 1875 г.
Преди близо 150 години.
И, Господи, нищо не се е променило! Ние сме си все същите – „не сме народ, а мърша…”