За какво разговаряте с децата си? Когато се приберете от работа и размените с тях дежурните бездушни реплики („К’во става?”, „Нищо”), питате ли ги колко последователи имат в Инстаграм? Питате ли ги колко гледания имат в ТикТок? Питате ли ги колко още от 14-годишните им приятелки са направили аборт?
Знаете ли, ако вие, като родители, в действителност задавате тези въпроси, по-добре не продължавайте да четете по-надолу. И никога повече недейте да имате деца.
За да опознаете малко повече собствените си потомци; за да разберете защо и как точно те се превръщат в обезличени малоумници; защо колкото и да им бутате в ръцете „Под игото” и „Железният светилник”, те някак си все се озовават на тавана и как точно се възпитават същите тези деца в безконечната култура на българофобията, попитайте ги какво изучават в училище. И по-конкретно: какво изучават по история.
Уж всички ние знаем оная мъдрост, която гласи, че „народ без минало няма бъдеще” и все пак продължаваме да изпадаме в пълно недоумение защо вече десетилетия наред лъкатушим между срама, позора и забравата. А се оказва, че е съвсем просто и разковничето се крие в ученическите чанти, които от време на време разнасят по някой стар изпокъсан (от времето, а не от четене) учебник по история. Разковничето е и насред класните стаи, в които най-безпощадно се заличават хилядолетия история, сетне се преразказват учебникарските писания, а резултатът винаги води до един и същ пагубен край – ученикът, който нищо не е чул и нищо не е разбрал.
Но по-добре. По-добре е учениците да стоят с приведени към телефоните глави; по-добре е да седят със слушалки в ушите; по-добре е да си правят пищови по стените, отколкото да чуят как звучи един съвременен урок по история. И точно това е страшното.
„Народ без минало няма бъдеще”. Това е. Това е гнилата сърцевина на родната историография, която фанатично заличава родовата памет на децата ви и всячески се стреми да ги научи да се срамуват от това, което са; да не знаят какви са били, за да не разберат какви могат да бъдат отново…
Сега да онагледим трагедията.
В учебника по история и цивилизация за 11. клас на издателство „Анубис” от 2001 г., в първата тема, озаглавена „Праистория на българските земи. Траките”, четем следното: „Между IV и II хил. пр. Хр. в земите на Балканския полуостров настъпили сложни демографски процеси. Местните жители се смесили с нахлуващите от степите на Източна Европа и от Мала Азия племена. Така вероятно се е формирала тракийската племенна общност.”
Урокът обаче продължава с още любопитни „факти”: „Траките нямали своя писменост и когато се налагало, използвали гръцкия език, наложил се като международен в Източното Средиземноморие. Затова ние днес не познаваме добре тяхната история и култура, тай като разполагаме само със сведения от чужд произход, главно старогръцки… Херодот споменава, че траките почитали елинските богове Арес, Дионис, Артемида и Хермес.”
Така, за траките разбрахме – неграмотни полумаймуни, дошли от Мала Азия. Само че, според „неоспоримата истинност” на учебника, и българите са горе-долу на същия хал.
За тяхното „пръкване“ четем в трета тема от учебника: „Българите имали дълга история, преди да се появят за първи път в писмените извори… За тяхна прародина се смятат земите на Средна Азия (днешен Казахстан). Там от незапомнени времена живеели множество племена, говорещи на сродни езици, които науката определя като тюркско-алтайски. Оттам и племенната общност, част от която били и българите, се нарича тюркско-алтайска…. По-късно българите се смесили с някои ирански и други индоевропейски племена, което оказало влияние върху техния език, расов тип и специфична култура.”
Спираме дотук, преди да си прережем вените. И обобщаваме: траките представляват някакъв бульон от местни неграмотници и малоазиатски мургавелници.
Българите пък, кореняк казахстанци, сформират своята проста иначе култура, благодарение на смесването си с иранските и другите екзотични племена. Толкова.
Това научават децата ви. Че са наследници на иранци, казахстанци и всякакви други чуждоземци, ама в никакъв случай, абсолютно никакъв – не и на местното балканско население.
Сега, преди културно да изразим възмущението си от писанията в разгледания учебник (а за съжаление, далеч не само в него), както и от неговите създатели, да разгледаме малко фактите. Да разгледаме истината, която не може да вирее в токсичната българофобска училищна среда и която децата ви никога няма да научат.
Да започнем с „безписмените” траки: има нещо, което обединява Ситово, Дуванлий, Кьолмен, Александрово, Браничево, Езерово, Буково, Надарци и куп още други селища. Това са откритите там ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ. Любопитно е, че те се намират или в пещери, или в могили, т.е. оцелели са само тези надписи, останали скрити от човешко око…
Пример за това какво се случва с останалите надписи можем да прочетем в книгата на Сергей Торбатов „Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в)”, в която той разказва как при изграждането на крепостните стени са използвани плочи с надписи, като е било задължително надписите да се поставят с лице към вътрешността на стената, а ако някой ги е поставял наобратно, надписите по-късно са били умишлено унищожавани (македонците добре я разбират тази методика).
Еврипид също споменава за съществуването на тракийска писменост, а Диодор Сицилийски посочва, че братята Лин и Орфей са първите, използвали пеласгийското писмо и че първият дори е създателят на гръцката азбука.
Че ТРАКИЕЦЪТ Орфей е създател на азбуката пише още и Алкидамант, както и куп други древни историци.
Сега да кажем нещо и за „елинските” богове.
Херодот, „бащата на историята”, пише, че траките са почитали бог Хермес като свой праотец, а като едно от най-древните имена на божеството се счита Ерм. В Библията дори е споменат тракиец със същото име, а и е всеизвестно, че съществува български род Ерми.
Аристофан пък пише, че Тракия е свещеното място на бог Арес, точно както научаваме и от Омир. Името Арес чудесно би могло да се обясни с българската дума „ярост“, с което се свързва и самият бог, богът на войната.
Да продължим с уж несъществуващата връзка между траки и българи.
През 1939 г. и 1959 г., напук на теориите за чуждоземния ни произход, биват правени мащабни антропологични изследвания, доказващи, че българите принадлежат към т.нар. „понтийски” и „черноморски” тип и нямат нищо общо с азиатските народи.
През 2011 г. се прави ново проучване и резултатите са следните: хаплогрупите, представляващи около 80% от генетичните вариации при българите, съответстват на тези на повечето европейски народи. Резултатите показват още, че българите са отдалечени както от турците, така и от индийците, иранците и арабите.
През 1971 г. пък проф. Димитър Ангелов пише в своя труд „Образуване на българската народност”: „По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”
Престижният археолог Колин Ренфрю споменава в книгата си „Археология и език”, че езикът на траките не се е различавал особено от говоримия днес в България.
В подобна посока работи и академик Владимир Георгиев, който пише: „В дако-мизийския /“тракийския“/ език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското е (от ие, е или оу, ау, ъу). Всъщност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския /“тракийския“/ субстрат“.
Съвремието убедително доказва връзката между траките и българите, но това виждаме и назад във времето. Редица историци и автори например (Ателиат, Хоматиан, Хониат, Стефан Византийски, Йоан Цеца и др.) определят българите като мизи, скити и пеони – племена, обитавали в древността Тракия.
Интересно е още, че имената на столиците Плиска, Преслав и Търново нямат тюркска или иранска етимология. Същевременно обаче античните автори (Прокопий и Павзаний например) споменават за съществуването на тракийските крепости Плисенум и река Плистос във Фокида.
За мнозина вече е пределно ясно, че годината 681 няма общо с това, което пише в учебниците – „изненадващото” идване на българите и се оказва, че тия „тюркско-алтайски” симпатяги се появават доста по-рано от седми век.
Йоан Цеца например пише, че древният герой Ахил предвожда българите-мирмидонци, а е всеизвестно това, че гърците наричат „мирмидонци” ТРАКИТЕ, живеещи в Тесалия.
Михаил Ателиат също споменава, че мирмидонците на Ахил са не други, а българите.
Името „българи” намираме и на картата на Св. Йероним (разположено на Балканите), който впрочем живее триста години преди „идването” на Аспарух.
За всички, запознати с ИСТИНСКАТА българска история, е пределно ясно, че горенаписаното е само една дребна капчица в океана на фактите. Истината е, че няколко тома не биха били достатъчни да съберат доказателствата за връзката между траките и българите; за съществуването на писмеността на първите и за произхода на езика ни.
А оптимистите сред вас ще си помислят навярно, че поне в университетските среди не би трябвало да е толкова страшно и че може би там истината все пак намира място. Грешка.
Сляпата индоктринация и фанатизмът там придобиват съвсем нови размери, а същата тази истина се превръща в акт на революция.
Докато на даскала в училище му е все тая дали има някой несъгласен с неговия дословен преразказ на темата от учебника, на професор Еди-кой-си в университета обаче не му е все тая.
Той вече трийсет години подред „бае” на студентите все същите 5-6 теми, написани от някое историческо или лингвистично светило в началото на миналия век и просто не може да осмисли възможността да съществува друга, освен неговата, истина. Ами че имало факти? Имало доказателства? Много важно! Щом не са написани в някой учебник, фактите никога не виждат бял свят.
На изпита студентът е длъжен дословно да издекламира наизустените теми, баз да влага много-много мисловни отклонения, сетне оценката, ако рециталът е бил одобрен, разбира се, се вписва в книжките и образованието продължава да бъде такова, каквото винаги е било – закостеняло и изостанало.
В последствие тия студенти ще станат учители, ще научат следващите поколения как българите са казахстанци, а траките са били безписмени и така колелото ще се върти до безкрай. И този безкрай винаги ще носи горчивия вкус на срама. На срама от това да си българин.
И е толкова ужасяващо, толкова страшно и грешно как обезличителите и унищожителите на историята не са само македонците, които заличават епиграфските ни паметници; не са само гърците, които векове наред си присвояват нашата култура; не са само стотиците чуждестранни учени, нагърбени с тежката задача да изтрият завинаги миналото на един от най-древните народи на света, а понякога…сме самите ние. Ние, българите: безсъвестните историци, пишещи учебници като този за 11. клас; безпринципните професори, доценти и разни други научни големци, които знаят истината, но няма да позволят децата ви да я научат. И всеки един родител, който възпитава своите потомци в културата на ТикТок и Старбъкс. Всеки един родител, който забравя, че детето, което не знае от къде идва, никога не ще научи накъде да върви и вечно ще се лута без път и без посока.
Сега разбирате ли как се унищожава една нация?
Сега разбирате ли как се САМОунищожава една нация?