Може би сме същите. А може би сме вече други. Разпилени сме в дъха на вятъра, а парченцата на стъклените думи изгубихме във златото на пясъка. Обещанията морето ще отмие. И стъпките ни ще изчезнат, знам. Пак ще дойде лятото, но ние... ...ние вече няма да сме там.