Авторът

Казвам се Габриела Дамянова и съм на 21 години. Изучавам българска филология в Пловдив, а писането от край време е моята най-голяма утеха, най-верен спътник и най-съкровена мечта. Посветила съм живота си на това да докажа, че на света не съществува по-животворна, но същевременно и по-разрушителна сила от тази на словото, което в правилните ръце може да послужи за пътеводна светлина през мрака на невежеството, страха и самотата, а в грешните – да се превърне в синоним на лъжа, срам и позор. Надявам се всичко, написано в този сайт, да събуди спящите, да утеши изгубените и да бъде бягство, макар и мигновено, от тъмата и безтегловността на ежедневието.

Последвайте ме

Home » МОЖЕ БИ

МОЖЕ БИ

Може би сме същите. А може би сме вече други.
Разпилени сме в дъха на вятъра,
а парченцата на стъклените думи
изгубихме във златото на пясъка.
Обещанията морето ще отмие.
И стъпките ни ще изчезнат, знам.
Пак ще дойде лятото, но ние...
...ние вече няма да сме там.

Вашият коментар