Ние, хората, имаме пагубния навик да не научаваме уроците на историята. Затова всичко, случило се някога, е обречено да се повтаря, докато не се намери някой, който най-сетне да разруши порочния кръг, за да може цялото човечество да излува от блатото на своите грешки.
Така например през 1933 г. в Германия е учредено Райхското министерство на общественото просвещение и пропаганда. Целта на това новосформирано звено е да следи отблизо средствата за масова информация, да разпространява нацистката идеология навсякъде из културния и интелектуален живот на обществото и да превърне Хитлер в герой и гений.
И ето – един от поредните уроци, които никога не сме научили.
Министерство на пропагандата вече няма. Пропаганда обаче има. А нейният непоклатим, гнусен и продажен стожер – това са медиите.
Според същите тия медии вчера пред сградата на Народното събрание се били събрали едва няколкостотин терористи-идиоти, които агресивно „вербално и физически” били нападнали екипа на БТВ (Цветанка Ризова показа и един скъсан микрофон, когато се жалваше).
Интересно е къде са камерите и треперливите репортерки, когато хората биват изхвърляни от някоя сграда, когато откажат да си сложат маска или да предоставят онова зеленото нещо. Така че, вербално нападнатите да бъдат благодарни, че са се прибрали с пълен комплект зъби.
Но не вчерашният протест и медийното му „отразяване” са предмет на това словоизлияние, а едно събитие, разбира се – дребно, в сравнение с това от вчера, което се случи ден по-рано, на 11-ти. Събитие, малко по мащаб, но огромно по значимост.
Защото на 11-ти януари студентите на България се събудиха.
Кратък обзор на събитията:
В сутрешните часове на споменатия ден трима студенти от Университета по хранителни технологии в Пловдив отказаха да предоставят „зелен сертификат” при влизането си в учебното заведение. След това г-н ректорът на УХТ бе възпрепятстван при опита си да влезе в университета, като по-късно, много достойно и мъжки, се шмугна през страничния вход и в крайна сметка се добра до сградата. Но същите тия трима студенти отказаха да влязат вътре и останаха отвън, в знак на протест. На студа, на дъжда, подминавани от десетките други бъдещи висшисти, които се подхилкваха и размахваха на дядото охранител своите фалшиви сертификати, цинично залъгвайки системата, но все пак участвайки в нейния извратен спектакъл.
Ръководството на университета уведоми протестиращите студенти, че са се свързали със своите адвокати и се очаква тяхното становище до края на работния ден.
Часовете се изнизваха един по-един, становището, много удобно, така и не пристигаше, но студентите останаха да чакат на дъжда, без нито за миг да помислят за примирение и отстъпване.
По-късно към протестиращите се присъедини и адвокат от БАДЖ, който участва в среща със заместник-ректора на УХТ; студентите внесоха в администрацията декларация-възражение във връзка с изискването за „зелен сертификат” и им бе казано, че когато има становище от адвокатите, ще се свържат с тях.
И след прекарания цял ден на студа, когато студентите решиха да си тръгват вече, на изхода на сградата пред тях отнякъде изникна един син микрофон.
Благой Бекриев от НОВА, надушил като хрътка поредната новинарска сензация, започна да разпитва студентите (които тогава вече бяха цели седем и то не само от УХТ!) за случилото се по-рано същия ден. Последваха няколко кратки въпроси и отговори, след малко кръгът от насъбрали се хора бе пробит от камерата на Plovdiv24, които също започнаха да отразяват случилото се в УХТ.
И от тук насетне започна медийната трагедия.
Г-н Бекриев увери студентите, че репортажът ще бъде излъчен в новинарската емисия в 19:00 ч.
Репортаж нямаше.
От „обективната” и „безпристрастна” медия Plovdiv24, която между другото преди дни писа, че ние, инициаторите на студентската подписка против сертификата, ЗАПЛАШВАМЕ с протести (което е пълно безумие), нарече случилото се от 11-ти „бунт”, а по-късно, всъщност – вчера, от същата „медия” публикуваха едно уж интервю на студент от УХТ, с което биха накарали Гьобелс да се гордее изключително много.
Колегата от УХТ, чието достойнство очевидно не струва кой знае колко много, добросъвестно разяснява, че не смята, че правата му са ограничени и че според него здравето му е защитено (той е и боднат, както се досещате). Не пропуска да отбележи и факта, че протестиращи пред УХТ са били само трима студенти, а всички останали „стриктно спазват правилата” и още повече – всички са признателни на своя ректор и неговия екип за предоставената възможност да се обучават присъствено. Интервюираният студент обяснява още как тримата студенти са опитали да възпрепятстват достъпа до УХТ и уверява, че броят на протестиращите няма да се увеличи, защото всички подкрепят мярката със зеления сертификат.
Дано това, което са му предложили, да си е струвало.
Видно е, че колегата не е присъствал на събитията на 11-ти. Аз обаче бях там.
Да, с моята поява станахме цели четирима. Не възпрепятствахме никого, всеки един човек – преподавател, студент или служител – спокойно и свободно можеше да влиза и излиза от сградата на университета. Първа корекция на уважаемия интервюиран.
Колегите, учещи в УХТ, в действителност в началото бяха само трима. Но не защото те са единствените студенти в университета, които са категорично против целия този абсурд със „зеления сертификат”, а защото останалите избраха да се примирят. Останалите избраха да „не се занимават”, да си влязат на топличко, да си получат необходимите заверки и да угодят на системата, която с всеки изминал ден (и то съвсем успешно) ги превръща в послушни безправни овце.
Колегите не бяха трима, защото само толкова студенти са против мерките. Бяха трима, защото само толкова студенти имаха смелостта да застанат там отпред, на студа, защитавайки своята свобода. Само за трима студенти свободата бе по-висша ценност от удобството и фиктивната сигурност. Втора корекция на колегата, дал интервюто.
Студентите (въобще не само в УХТ) притежават, разбира се, сертификати. Чужди, фалшиви, изтекли. Но притежават. И избират по-лесния път – този на стадото; на роба, който не знае, че е роб. И къде точно е опазването на общественото здраве, след като половината студенти притежават невалидни сертификати, а дори и да имат легитимни такива, те пак могат да пренасят вируса и да се заразяват? Трета корекция на интервюирания – добре е да се информира и образова, преди да се показва по медиите.
За НОВА има ли смисъл от коментар? Аз лично обясних на г-н Бекриев, че нашето (явно невъобразимо високо) искане е да се върнем към нормалния живот, защото онлайн обучението ни направи прости и инертни.
Колегата от УХТ, този, който спря ректора си на входа, обясни съвсем простичко и ясно какво точно се бе случило по-рано през деня.
Но от пропагандните звена, така де – медиите, явно са решили, че не е много редно да представят на редовия телевизионен поклонник случилото се в Пловдив на 11-ти януари. Затова са и тези редове. Защото тази история трябва да се разкаже.
Тя, разбира се, далеч не е кой знае колко драматична, изпълнена с екшън и сензации. Но нейната значимост е огромна. Защото колегите от УХТ бяха първите български студенти, които публично, без капка колебание и страх, се обявиха против неадекватните мерки в държавата ни. Една дребна крачка за човечеството. И огромна стъпка за българското студентство. Защото случилото се в УХТ доказа, че ние, студентите, все още не сме пречупени. Не сме съвсем заличени и смачкани. Още ни има. И няма да стоим безучастно.
Изказвам своето най-искрено и дълбоко уважение и възхищение към колегите от Университета по хранителни технологии в Пловдив. И най-вече към Димитър Илков, който сам застана на бариерата пред университета и не допусна ректора на УХТ да влезе в сградата, защитавайки не само своята свобода, но и тази на всички студенти.
Апелът ми към всички мои колеги от цялата страна е: нека случилото се в УХТ служи за пример на всички ни. Ние няма да стоим безучастно. Няма да се примирим. Няма да се продадем (комплименти към колегата с интервюто). Няма да се промушваме през страничните входове. Няма да се крием като плъхове. Няма да позволим да унищожат (напълно) образованието ни. Няма да се откажем от свободата си.
И за финал – един въпрос, който не ми дава мира през последните дни:
Щеше ли Левски да има „зелен сертификат”?