Може би сме същите. А може би сме вече други. Разпилени сме в дъха на вятъра, а парченцата на стъклените думи изгубихме във златото на пясъка. Обещанията морето ще отмие. И стъпките ни ще изчезнат, знам. Пак ще дойде лятото, но ние… …ние вече няма да сме там.

Ах, да – демокрацията. Освен, че донесе банани по магазините, превърна Пепеляшка в черен хомосексуален мъж, а братя Уашовски – в сестри, тя причини още толкова морални и нравствени катаклизми, последствията от които тепърва предстои да се проявяват. През далечната 1998 г., преди избуяването на антиутопията с дъх на севернокорейска диктатура, се появава един телевизионен…

Модерният човек е корифей на лицемерието и абсурда. Той толкова вече е привикнал да живее в безкрайната какафония от извращения и ненормалности, че отдавна е изгубил всякакъв усет за адекватност и разсъдъчност. Този път негова жертва стана едно петминутно щастие. Из всеобхватното интернет пространство тия дни плъзна един уж много добронамерен призив: този за отказа…

Ние, хората, имаме пагубния навик да не научаваме уроците на историята. Затова всичко, случило се някога, е обречено да се повтаря, докато не се намери някой, който най-сетне да разруши порочния кръг, за да може цялото човечество да излува от блатото на своите грешки. Така например през 1933 г. в Германия е учредено Райхското министерство…

Истината е, че животът ни се определя от малките мигове, на които рядко обръщаме внимание. И вечно бързаме нанякъде, все гоним нещо и оставаме слепи за онези малки изпитания, пред които Съдбата ни изправя, за да провери колко още човещина е останала в нас, децата на едно „грохотно, жестоко време”. Ще отстъпим ли място на…

Във всичко, на което станахме свидетели през последните две години, все пак има и няколко позитивни неща. Защото събитията през цялото това време не само че надянаха много маски, но и свалиха доста такива. За това говори още в самото начало на спектакъла и Милен Цветков в едно интервю от 30.03.2020 г.: „…колко лесно можеш…

А си мислехме, че е скучно. Нали помните как преди години – години, които сега са сякаш на цяла една вечност разстояние от нас, все се вайкахме колко скучен и безсъбитиен е животът ни; люлеехме се в една прозрачна безтегловност, вярвайки, че с безгрижие и лекота ще преминем през мъчното нанагорнище на живота, без нито…

Първа част: Смърт! Невероятно е колко безмерни са нашите възможности за непрестанно самоунижение и абсолютно оскотяване. През последните две години се нагледахме на какво ли не: непознат вирус, който вилнее само в определени часове; неизвестна, но задължителна за приемане субстанция, която вАжи само определен брой месеци; репресии и геноцид, нескопосано прикрити зад маската на загрижеността…

През последните седмици, изпитвайки за пореден път абсолютно отвращение от летаргично-лоботомичното състояние, в което се намира масово съвременното студентство, започнах да си задавам един-единствен въпрос. Съвсем прост. Но безкрайно тревожен. За какво биха протестирали студентите? Обаче не петима, унили и обезверени, стискащи в ръка някое смачкано знаменце. Не десетина с пъхнати по джобовете петдесетолевки от…

Българската земя, разбира се, е свещена, но не съм съвсем сигурна за участъка, върху който е построено Народното събрание. Изпитвам съвсем откровени подозрения за обезпокоително високо радиационно излъчване, бликащо някъде изпод същата тази сграда, приютяваща иначе най-светлите и недостижими умове на нашата нация. Това непременно трябва да е истина, защото не би могло да има…