Празничната еуфория, която пълни душите ни с доброта и братска любов в края на всяка година, има навика да приканва всички ни да извърнем за миг поглед от руската салата, свинските ребра и Кевин Макалистър, за да погледнем за един последен път назад – към отминаващата година, и да направим дежурната равносметка. За да спазим…

Това чудо – съвременната жена – е странно животно. Нейният най-често срещан образ има обикновено две проявления: тя е или с напомпани устни, ламинирани вежди и без гащи, или с мустаци, здрави бицепси и космати мишници, от които изпитва особена гордост. Всеки един елемент, пребиваващ между тези два полюса, е абсолютно безинтересен и отегчителен за…

Истината е, че животът ни се определя от малките мигове, на които рядко обръщаме внимание. И вечно бързаме нанякъде, все гоним нещо и оставаме слепи за онези малки изпитания, пред които Съдбата ни изправя, за да провери колко още човещина е останала в нас, децата на едно „грохотно, жестоко време”. Ще отстъпим ли място на…

Първа част: Смърт! Невероятно е колко безмерни са нашите възможности за непрестанно самоунижение и абсолютно оскотяване. През последните две години се нагледахме на какво ли не: непознат вирус, който вилнее само в определени часове; неизвестна, но задължителна за приемане субстанция, която вАжи само определен брой месеци; репресии и геноцид, нескопосано прикрити зад маската на загрижеността…

Българската земя, разбира се, е свещена, но не съм съвсем сигурна за участъка, върху който е построено Народното събрание. Изпитвам съвсем откровени подозрения за обезпокоително високо радиационно излъчване, бликащо някъде изпод същата тази сграда, приютяваща иначе най-светлите и недостижими умове на нашата нация. Това непременно трябва да е истина, защото не би могло да има…

През последните двеста години масово из целия свят се е загнездило изкривеното възприятие, че това чудо – съвременният човек, е черешката на еволюционната торта; че модернизацията е открехнала иначе вечно залостените порти на божественото провидение и че когато са дошли индустриализацията и технологиите (а слава богу, че те са се появили!), чак тогава сме се…

През 1873 г., в една хладна зимна утрин, там, някъде край София, прозвучават последните думи на Апостола на свободата – Васил Левски. Изповедник на Дякона е поп Тодор Митов, а разказът му за онзи февруарски ден записва поборникът Иван Кършовски. Последните думи на Левски. Последната изповед. Какво казва Апостола? Какви са неговите сетни слова към…

Ако си пуснете някой американски филм, няма как да не забележите онези крайно любопитни отношения между родители и деца, които, поне за момента, не биха могли да просъществуват на балканска територия. Холивуд от доста време насам, особено със съвременните си сериали, преливащи от „разнообразие”, толерантщина, слободия и пълна разюзданост, ни учи, че образът на това…

Ние, българите, обичаме сравненията. Научени сме да изпитваме почти садистично удоволствие, когато периодично ни напомнят колко сме незначителни и дребни в сравнение с целия останал проспериращ и цивилизован свят. Закърмени сме с горчивото мляко на онова прословуто недостижимо „другаде” – този вечен блян, достигнат само от онези наши преуспели сънародници, превръщащи се там в чистачи…

На един от десетките протести през изминалата година в София едно младо момче каза по телевизията: „Не мога да разбера – къде сте бе, хора? Какво, какво правите у вас?” Какво правим наистина? Нищо. Гледаме новините и тропаме с чаша по масата. На протест не ходим, защото „от нас нищо не зависи”, „нищо не можем…