Колко простичко е да поискаш,да поискаш някой да остане.Някой в тъмнината да е искрени да излекува всички рани.Простичко, наистина, ала саме всякога човек и в тишинатаняма кой да те погали с топла длани да те целуне в миг безумно кратък.Не са достатъчни – сълзите, вярата и думите.И колкото и силно да обичаме,съдбите ни понякога са…
Авторът
Казвам се Габриела Дамянова и съм на 21 години. Изучавам българска филология в Пловдив, а писането от край време е моята най-голяма утеха, най-верен спътник и най-съкровена мечта. Посветила съм живота си на това да докажа, че на света не съществува по-животворна, но същевременно и по-разрушителна сила от тази на словото, което в правилните ръце може да послужи за пътеводна светлина през мрака на невежеството, страха и самотата, а в грешните – да се превърне в синоним на лъжа, срам и позор. Надявам се всичко, написано в този сайт, да събуди спящите, да утеши изгубените и да бъде бягство, макар и мигновено, от тъмата и безтегловността на ежедневието.