Авторът

Казвам се Габриела Дамянова и съм на 21 години. Изучавам българска филология в Пловдив, а писането от край време е моята най-голяма утеха, най-верен спътник и най-съкровена мечта. Посветила съм живота си на това да докажа, че на света не съществува по-животворна, но същевременно и по-разрушителна сила от тази на словото, което в правилните ръце може да послужи за пътеводна светлина през мрака на невежеството, страха и самотата, а в грешните – да се превърне в синоним на лъжа, срам и позор. Надявам се всичко, написано в този сайт, да събуди спящите, да утеши изгубените и да бъде бягство, макар и мигновено, от тъмата и безтегловността на ежедневието.

Последвайте ме

Home » протест

УХТ

Ние, хората, имаме пагубния навик да не научаваме уроците на историята. Затова всичко, случило се някога, е обречено да се повтаря, докато не се намери някой, който най-сетне да разруши порочния кръг, за да може цялото човечество да излува от блатото на своите грешки. Така например през 1933 г. в Германия е учредено Райхското министерство…

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПОЗОР И ПАДЕНИЕ“

Във всичко, на което станахме свидетели през последните две години, все пак има и няколко позитивни неща. Защото събитията през цялото това време не само че надянаха много маски, но и свалиха доста такива. За това говори още в самото начало на спектакъла и Милен Цветков в едно интервю от 30.03.2020 г.: „…колко лесно можеш…

СТУДЕНТИТЕ

През последните седмици, изпитвайки за пореден път абсолютно отвращение от летаргично-лоботомичното състояние, в което се намира масово съвременното студентство, започнах да си задавам един-единствен въпрос. Съвсем прост. Но безкрайно тревожен. За какво биха протестирали студентите? Обаче не петима, унили и обезверени, стискащи в ръка някое смачкано знаменце. Не десетина с пъхнати по джобовете петдесетолевки от…

„Всеки народ заслужава съдбата си“

На един от десетките протести през изминалата година в София едно младо момче каза по телевизията: „Не мога да разбера – къде сте бе, хора? Какво, какво правите у вас?” Какво правим наистина? Нищо. Гледаме новините и тропаме с чаша по масата. На протест не ходим, защото „от нас нищо не зависи”, „нищо не можем…