I. Сякаш наблизо профуча колесница. Плесна камшик. Горе, някъде от мътносивите облаци, висяха йероглифи от мастиленочерен туш, окачени като че ли на невидима нефритена верижка. И всичко бе златно, червено, синьо и черно. Въртяха се в главозамайваща центрофуга ушабти, канопи, саркофагът и маската. Но сънят изчезна и тя отвори очи. И за миг, един-единствен, безбожно…

Легендите, които вечно пълзяха насред улиците, къщите и човешките животи, се притаяваха нощем в краката на спящите, влизаха коварно в умовете и на най-големите скептици и шепнеха в мрака своите истории, граничещи често с умотворенията на побъркан човек. Но понякога плетеницата от измислени или пък съвсем реални случки ставаше толкова цветна, всепоглъщаща и чудновата, че…

Неслучайно майките винаги разказват приказките преди децата да заспят. Защото те знаят, че приказките оживяват точно пред дверите на съня, миг преди детските клепачи да натежат и в нощната тишина да остане само приспивния майчин глас. Само тогава магията на всички някогашни истории плъзва из обикновения човешки свят, пуска копринените си мрежи в детските сърца,…

По нашите земи, някъде около Сърдития Петко и онази стара любов, дето никога не ръждясваше, прелиташе с тъничките си криле и философската сентенция, която увещаваше разгневените роднини в някоя фамилия, че „кръвта вода не става”. Можеше и да е така – тя не се превръщаше във вода, обаче понякога, не съвсем рядко при това, тя…

Беше късен следобед на едно дъждовно лято. Кафенето бе почти празно – така нетипично за август. Отвън, на улицата, от време на време пробягваше по някоя влюбена млада двойка. Бягаха от дъжда, сетне се спираха, казваха си по нещо и после започваха да се целуват. Телевизионна романтика. Отегчената 58-годишна сервитьорка Мила изплакваше набързо лепкавите съдове,…